Под слънцето - противоречив и вулканично емоционален филм
Дебютът на Шарлот Уелс - Aftersun - е " снобския " филм на годината, в избрани среди е наложително да кажеш, че го харесваш и си го схванал, само че не е единствено това. Той има 80 награди), БАФТА за дебют и оценка 7.7 в IMdb. Противоречив, преднамерено неравен и неразбираем, на моменти (въпреки краткостта си) отегчителен, в други - вулканично прочувствен, с неочакван и разтърсващ край, той ще се запомни и с актьорите; неслучайно Пол Мескал (пробил с паметния " Нормални хора " ) беше номиниран за " Оскар " за основна роля, макар че е прекомерно млад за нея.
View this post on Instagram A post shared by Aftersun (@aftersunmovie)
В днешни дни симпатичната и непроницаема Софи (Франки Корио като дете/ Силия Роулсън-Хол) се измъква през нощта от взаимна постелка с друга жена и си пуска любителско филмче от преди доста години, когато е прекарала незабравима, само че странна отмора с татко си в Турция. Тогава е била на 11 години, очарователна, любознателна и дръзка, а той е Калъм (Пол Мескал, едвам на 26) - уединен и тайнствен мъж малко над 30-те.
View this post on Instagram A post shared by Aftersun (@aftersunmovie)
Между двамата съществува доверие и проличава мощна обвързаност (въпреки че тя живее с майка си), бащата се старае да е другар, дава отговор на всички неуместни въпроси изчерпателно и почтено, пробва се да възпитава с ясни аналогии и персонален образец. Ключов миг е сниман преднамерено неразбираемо като отражение в екрана на изгасен тв приемник, има и други трикове, които на моменти нервират, само че значимото е друго - Софи изживява първите си сърдечни трепети, а Калъм макар желанието и откритостта си не е на висотата на провокациите, тъй като е безпаричен, самичък, отритнат и комплициран, надалеч от детето си. Поне по този начин си мислим (нищо не се изяснява, а единствено се загатва), до момента в който той ридае с тил към нас, а след това сякаш ни показва самоубийствени импулси, когато изчезва една нощ без пояснение...
И все пак Софи гледа като в транс фрагментите на младото си аз и татко си (заснети от него), който някак си липсва в картинката с оглушително неявяване. Но на стената виси безумно скъпия килим, подарен ѝ от него. И това ни споделя всичко, което желаеме да знаем. Любовта си е обич, даже да е неумела, премълчана, свенлива, стихийна и отговорна, и поражда също необяснима и инстинктивна обич. След слънцето светлината остава.
И един филм за фанатици
View this post on Instagram A post shared by Aftersun (@aftersunmovie)
В днешни дни симпатичната и непроницаема Софи (Франки Корио като дете/ Силия Роулсън-Хол) се измъква през нощта от взаимна постелка с друга жена и си пуска любителско филмче от преди доста години, когато е прекарала незабравима, само че странна отмора с татко си в Турция. Тогава е била на 11 години, очарователна, любознателна и дръзка, а той е Калъм (Пол Мескал, едвам на 26) - уединен и тайнствен мъж малко над 30-те.
View this post on Instagram A post shared by Aftersun (@aftersunmovie)
Между двамата съществува доверие и проличава мощна обвързаност (въпреки че тя живее с майка си), бащата се старае да е другар, дава отговор на всички неуместни въпроси изчерпателно и почтено, пробва се да възпитава с ясни аналогии и персонален образец. Ключов миг е сниман преднамерено неразбираемо като отражение в екрана на изгасен тв приемник, има и други трикове, които на моменти нервират, само че значимото е друго - Софи изживява първите си сърдечни трепети, а Калъм макар желанието и откритостта си не е на висотата на провокациите, тъй като е безпаричен, самичък, отритнат и комплициран, надалеч от детето си. Поне по този начин си мислим (нищо не се изяснява, а единствено се загатва), до момента в който той ридае с тил към нас, а след това сякаш ни показва самоубийствени импулси, когато изчезва една нощ без пояснение...
И все пак Софи гледа като в транс фрагментите на младото си аз и татко си (заснети от него), който някак си липсва в картинката с оглушително неявяване. Но на стената виси безумно скъпия килим, подарен ѝ от него. И това ни споделя всичко, което желаеме да знаем. Любовта си е обич, даже да е неумела, премълчана, свенлива, стихийна и отговорна, и поражда също необяснима и инстинктивна обич. След слънцето светлината остава.
И един филм за фанатици
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ